С опашката на лястовица бяла,
съня си пъстроцветен разкроих
и с лунна нишка в златно засияла,
красива бална рокля си уших.
И с макове, и бели маргарити,
от щурчова цигулка нежен звън.
С копринен топъл вятър скрих бодлите,
и ноктите лакирах с житен кълн.
В косите вплетох нарцис и иглика,
зюмбюли ме напръскаха с парфюм.
Една немирна пролет вън ме вика
и тихо тананика си наум.
Пантофки бални даде ми росата,
кристал - пречупват хиляди лъчи.
Танцува валс с лалетата душата,
с искрици смях, в зелените очи.
Приятели, ръцете си подайте,
танцува ви се, зная го. Нали?
Добра съм и красива - помечтайте,
а от бодлите само мен боли...
© Надежда Ангелова Всички права запазени