Добрата дума
Добрата дума е старица блага,
преминала по кривите пътеки -
животът ù е булевардна сага
във томче от безсъници нелеки...
Добрата дума – дръзвала да люби
(и с камъни понякога замеряна),
заспивала с мечта да се пробуди
във танца на усмивките си медени.
Прегърнала сестрицата си – лоша,
готова вместо нея да заплаче
и всички сметки хвърлила във коша,
тя в кармата на смисъла си крачи...
Добрата дума чудесата вижда
във всеки миг, докоснал небесата,
и в тухлите на времето зазижда
една любов - смирена и сърцата.
Във сънищата тихо се прокрадва,
рисува птици с лунни естакади
и вихърът на Слънцето я грабва,
за да разбива с устни барикади.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
