Добрата орисница
Не плачи, ориснице моя
за съдбата ми де начерта.
Нарушил на ноември покоя
и проплакъл на есен в мъгла.
Знам, раздала си всичко, накрая
не останало зрънце късмет.
Само грижи, опразнена стая,
от лотария скъсан билет.
Не плачи, съдбовнице моя
за живота ми – прът в колело.
Все притиснат там на завоя
и очакващ да дойде добро.
Но се радвай, весталке добра,
че нарече ми само едно.
Да откривам на стъпки света,
да обичам и правя добро.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
