Не плачи, ориснице моя
за съдбата ми де начерта.
Нарушил на ноември покоя
и проплакъл на есен в мъгла.
Знам, раздала си всичко, накрая
не останало зрънце късмет.
Само грижи, опразнена стая,
от лотария скъсан билет.
Не плачи, съдбовнице моя
за живота ми – прът в колело.
Все притиснат там на завоя
и очакващ да дойде добро.
Но се радвай, весталке добра,
че нарече ми само едно.
Да откривам на стъпки света,
да обичам и правя добро.
© Хари Спасов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
