Добре, че не беше наблизо...
Ръце протрих сълзите си да бърша
(поне това да беше оценил).
Сега, когато вече всичко свърши -
прогледнах... (А пък той е станал мил!)
Обажда се - да пийнеме по чашка.
И... нека се запомним със добро.
(Все още ли ме мисли за глупачка?
Какво си е въобразил? Какво?...)
Говори ми изискано, любезно...
(Я виж го ти! Че бил и романтик!)
Защо ли се стреми да се хареса?
(Преди гласът му удряше с камшик!)
Усмихва се... (Виновен до безбожност!)
След мен... почти не можел да заспи.
(Кога ще има същата възможност
на пръстите си друга да върти?)
Напълниха се мислите ми с ярост,
ръката ми така се сви в юмрук!
Как смее да ме кани? Ха, че наглост!
Бих го убила!... (Ако беше тук...)
(поне това да беше оценил).
Сега, когато вече всичко свърши -
прогледнах... (А пък той е станал мил!)
Обажда се - да пийнеме по чашка.
И... нека се запомним със добро.
(Все още ли ме мисли за глупачка?
Какво си е въобразил? Какво?...)
Говори ми изискано, любезно...
(Я виж го ти! Че бил и романтик!)
Защо ли се стреми да се хареса?
(Преди гласът му удряше с камшик!)
Усмихва се... (Виновен до безбожност!)
След мен... почти не можел да заспи.
(Кога ще има същата възможност
на пръстите си друга да върти?)
Напълниха се мислите ми с ярост,
ръката ми така се сви в юмрук!
Как смее да ме кани? Ха, че наглост!
Бих го убила!... (Ако беше тук...)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васка Мадарова Всички права запазени
Чудесно пишеш!
