Добре, че не беше наблизо...
Ръце протрих сълзите си да бърша
(поне това да беше оценил).
Сега, когато вече всичко свърши -
прогледнах... (А пък той е станал мил!)
Обажда се - да пийнеме по чашка.
И... нека се запомним със добро.
(Все още ли ме мисли за глупачка?
Какво си е въобразил? Какво?...)
Говори ми изискано, любезно...
(Я виж го ти! Че бил и романтик!)
Защо ли се стреми да се хареса?
(Преди гласът му удряше с камшик!)
Усмихва се... (Виновен до безбожност!)
След мен... почти не можел да заспи.
(Кога ще има същата възможност
на пръстите си друга да върти?)
Напълниха се мислите ми с ярост,
ръката ми така се сви в юмрук!
Как смее да ме кани? Ха, че наглост!
Бих го убила!... (Ако беше тук...)
(поне това да беше оценил).
Сега, когато вече всичко свърши -
прогледнах... (А пък той е станал мил!)
Обажда се - да пийнеме по чашка.
И... нека се запомним със добро.
(Все още ли ме мисли за глупачка?
Какво си е въобразил? Какво?...)
Говори ми изискано, любезно...
(Я виж го ти! Че бил и романтик!)
Защо ли се стреми да се хареса?
(Преди гласът му удряше с камшик!)
Усмихва се... (Виновен до безбожност!)
След мен... почти не можел да заспи.
(Кога ще има същата възможност
на пръстите си друга да върти?)
Напълниха се мислите ми с ярост,
ръката ми така се сви в юмрук!
Как смее да ме кани? Ха, че наглост!
Бих го убила!... (Ако беше тук...)
© Васка Мадарова All rights reserved.
Чудесно пишеш!
