Добре дошла! О, празник за ръцете, 

изпълнила със щастие душата ми! 

Насмете счупеното от сърцето 

и смъртно сряза мойта самота.

Ти веч' си тук. На дъх, без разстояние. 

Сега разбирам колко бе изкуствено - 

доскоро вдишвал мъчните страдания, 

на нечии напълно заблудени чувства... 

Добре дошла! О, слушаха стените, 

тъй свикнали да чуват тишината. 

И хората, и птиците дори се питаха, 

дали поета вместо с книга, е с жена...

Ти веч' си тук. Ах, топлите ти устни 

със моите в целувка как се сливат!

От жаждата за влагата ти вкусна, 

пресъхнал пих и още дълго ще отпивам. 

Добре дошла! Телата ни осъмват  

едно във друго, сякаш вкоренени. 

Кълна се, че макар от плът и кръв, 

аз виждам Бог, а всъщност само тебе... 

Ще бъдеш тук. Измолих те с молитви. 

Не ще те дам, по дяволите. Не! 

Дори на Господ, даже и да пита, 

та ако ще да се сниши на коленѐ... 

©тихопат

Данаил Антонов 

15.10.2023