3.08.2008 г., 7:35 ч.

Добре дошла 

  Поезия » Друга
1267 0 6

Добре дошла, ще кажа. Заповядай!

На моето коляно постави ръка,

толкова добре с теб се знаем. Сядай!

Да ти разкажа за своята тъга.

 

Не искам да досаждам. Извинявай!

Кажи ми ако прекаля.

Да ти налея нещо силно. Заповядай,

с тебе искам да си споделя.

 

Твоя поглед фалшив обожавам,

тъй грешна, но си страшно примамлива,

и всичко мое на тебе го давам,

за теб толкоз неща съм направила.

 

Не съм те презряла за ласките,

които не ми посвети

и не съм те кълняла за сълзите,

ти знаеш, не ми ги спести.

 

В деня ми, понякога мрачен и труден,

поплаквах си тихо, а после се смях,

в твоите загадки и избора нужен,

помислях, решавах и до днес оцелях.

 

Ръце обичащи в тъмното търсех,

сега в един спомен подобен се връщам,

че ще срещна някого вечно си мислех,

ала вятъра май все си прегръщам.

 

Чашата изпила си до дъно, виждам.

В очите има леко колебание.

Тръгвай! Не исках с нищичко да те обиждам.

Любов... велико си страдание!

© Вероника Камбурова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??