Добре дошла
Добре дошла, ще кажа. Заповядай!
На моето коляно постави ръка,
толкова добре с теб се знаем. Сядай!
Да ти разкажа за своята тъга.
Не искам да досаждам. Извинявай!
Кажи ми ако прекаля.
Да ти налея нещо силно. Заповядай,
с тебе искам да си споделя.
Твоя поглед фалшив обожавам,
тъй грешна, но си страшно примамлива,
и всичко мое на тебе го давам,
за теб толкоз неща съм направила.
Не съм те презряла за ласките,
които не ми посвети
и не съм те кълняла за сълзите,
ти знаеш, не ми ги спести.
В деня ми, понякога мрачен и труден,
поплаквах си тихо, а после се смях,
в твоите загадки и избора нужен,
помислях, решавах и до днес оцелях.
Ръце обичащи в тъмното търсех,
сега в един спомен подобен се връщам,
че ще срещна някого вечно си мислех,
ала вятъра май все си прегръщам.
Чашата изпила си до дъно, виждам.
В очите има леко колебание.
Тръгвай! Не исках с нищичко да те обиждам.
Любов... велико си страдание!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вероника Камбурова Всички права запазени
