Добре дошла, любов моя
Добре дошла, любов моя
- Здравей, скъпа!
- Здравей. Коя си ти?
- Не ме ли позна? Аз съм любовта.
Знаеш ли колко години все минавах покрай теб?
- Е, сбъркала си адреса. Вече си много закъсняла.
- О не, не съм закъсняла. За мен времето не важи.
- Как така не важи? За всичко си има време.
Любовта е за младите, та погледни косите ми бели.
- О, не, скъпа. Това е сребърният ореол на Луната.
- Не виждаш ли бръчките по лицето ми?
- Това са струните на сърцето ти.
На всяка от тях е запечатана прекрасна мелодия.
Едни са нежни като музиката на Шопен,
други са дълбоки като симфониите на Бетовен,
трети са вълнуващи като сезоните на Вивалди.
- Не, не, тази музика не е за мен.
Знаеш ли на колко години съм?
- Не, мила, младите слушат друга музика.
Не се притеснявай, не говоря за секс.
Знаеш ли колко секс има без любов?
- Не ме карай да се изчервявам.
- Погледни, скъпа, през прозореца.
Есента е прекрасна, нали?
Виж топлите цветове на октомври,
не стоплят ли сърцето ти, макар и за малко?
Не ти ли харесват?
- О, да, прекрасни са!
Не бях забелязала досега.
- Виждаш ли? Не само пролетта е красива.
- Знаеш ли, радвам се, че дойде.
Добре дошла, любов моя!
Написано 04.11.2003 г.
Снежана Кръстанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Снежана Кръстанова-Иванова Всички права запазени
