Добре дошла, любов моя
Добре дошла, любов моя
- Здравей, скъпа!
- Здравей. Коя си ти?
- Не ме ли позна? Аз съм любовта.
Знаеш ли колко години все минавах покрай теб?
- Е, сбъркала си адреса. Вече си много закъсняла.
- О не, не съм закъсняла. За мен времето не важи.
- Как така не важи? За всичко си има време.
Любовта е за младите, та погледни косите ми бели.
- О, не, скъпа. Това е сребърният ореол на Луната.
- Не виждаш ли бръчките по лицето ми?
- Това са струните на сърцето ти.
На всяка от тях е запечатана прекрасна мелодия.
Едни са нежни като музиката на Шопен,
други са дълбоки като симфониите на Бетовен,
трети са вълнуващи като сезоните на Вивалди.
- Не, не, тази музика не е за мен.
Знаеш ли на колко години съм?
- Не, мила, младите слушат друга музика.
Не се притеснявай, не говоря за секс.
Знаеш ли колко секс има без любов?
- Не ме карай да се изчервявам.
- Погледни, скъпа, през прозореца.
Есента е прекрасна, нали?
Виж топлите цветове на октомври,
не стоплят ли сърцето ти, макар и за малко?
Не ти ли харесват?
- О, да, прекрасни са!
Не бях забелязала досега.
- Виждаш ли? Не само пролетта е красива.
- Знаеш ли, радвам се, че дойде.
Добре дошла, любов моя!
Написано 04.11.2003 г.
Снежана Кръстанова
© Снежана Кръстанова-Иванова All rights reserved.
