31.10.2010 г., 9:46

Добре ли си, Ани?

1.4K 0 2

Чуваш ли ме,
в тъмното сама ли си?
Потърси ме мене сега.
Отвъд лъжи и измамници,
отвъд загуба, болка, тъга...
Не се спирай пред нищо,
ако трябва, огън даже запали -
клада от нещата излишни,
високо напрежение и нови искри.
И докато пламъците там са събрани -
Ани, добре ли си? Добре ли си, Ани?

Престорени звуци,
не си ги била чувала скоро?
Така става, като те лъжат,
като те ритат паднала отново,
и цялата гледка е тъжна...
Но ти не се спирай изобщо,
има и днес кой да те подкрепи -
със съюзник си срещу лошите,
а не както преди - със сълзи...
... и докато те ти поставят капани,
Ани, добре ли си? Добре ли си, Ани?

Ако и така не съм успял
да те накарам да видиш,
да те накарам да се усетиш,
че дните ти могат да бъдат
понякога тъмни, понякога светли,
и все така да вървят...

И не се налага да се примиряваш,
не ти трябва и да разбереш,
Ани, ти сега се упражняваш
да живееш, преди да умреш...
... без за това да съжаляваш,
без да са ти останали рани,
Ани, добре ли си?
Добре ли си, Ани?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Произведението е много приятно и мелодично, рефренът ми харесва, а също и това, че е римуван.

    Но това в никакъв случай не е ода, още по-малко -- поема.
  • бравоооооооооооо

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...