Добри ли бяхме,
дето днес сме лоши?
И лоши ли сме – бившите „добри”?
Кой ни показа пътя към разкоша
и любовта с омраза замени?
Кой ни нахрани -
да забравим гладните?
И кой ни стопли, за да оживеем?
Светците ни кой слагаше на кладите,
а после караше ни да се сгреем?
Е, стоплихме се!
Днес сме други хора!
И сме на топло – други вече мръзнат...
Забравихме да спорим, да се борим,
край просяка минаваме забързани...
Добри и лоши – заедно са днес!
Остава разликата между тях:
Едните – сити, но живеят в стрес,
а гладните умират,
но без страх...
© Георги Ванчев Всички права запазени