30.03.2017 г., 23:29

Добрите хора ги раняват лесно

1.4K 2 4

                         

                                            ДОБРИТЕ ХОРА ЛЕСНО ГИ РАНЯВАТ

                    

 

                                                Добрите хора лесно ги раняват,

                                                ех чупещи се клончета техните души,

                                                те как постъпват ден и нощ внимават,

                                                лъжи, обиди удряли техните уши.

 

                                                Добрите хора знаят че са длъжни

                                                да дават обич, мъка да изрязват,

                                                дори и смещеещи се те винаги са тъжни,

                                                душите им животът как наказва.

 

                                                Наказва ги с двуличие и подлост,

                                                наказва ги измама от познати,

                                                там сякаш други,  все с облаци е сводът,

                                                ей там където ходят, душите им се клатят.

 

                                                Добрите хора колко много страдат,

                                                че всички са добри са убедени,

                                                в гърба нож много тежък стои като награда,

                                                нож неубиващ от ръцете непочтени.

 

                                                Те биха искали да ги убие,

                                                като си мъртъв нищо не усещаш,

                                                в бара добротата пак чаша ще изпие,

                                                поредна чаша след тъй паметната среща.

 

                                                Как виното помага да забрави

                                                кой болка и тревога тъй подмина

                                                безмълвно, някой друго пък направи,

                                                по негова вина душа загина.

 

                                                Добрите хора лесно ги използват,

                                                те свикнали са със света от светлост,   

                                                те свикнали са със света то рози,

                                                откраднал някой всичко дето е в сърцето.

 

                                                Добрите хора фалшът не подмина,

                                                те много късно скрит мотив съзнават,

                                                душите им след боя са посинени,

                                                добрите хора лесно ги раняват.

 

                                                Добрите хора истината искат,

                                                добрите хора хранят все надежди,

                                                в знак на вярност те ръката стискат,

                                                попадат на интригите в мрежи.
 

                                                Подлец да си те пак ще ти помогнат,

                                                добрите хора подлости прощават,

                                                а как така да си го обясня не мога,

                                                че точно тях ругаят и раняват.   

 

29.03.2017 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това, което пространно сте описал далеч не са добрите хора...Вие неумело сте загатнал за ЧИСТИТЕ - чистите духом .. Добрите хора са воля и разум.Джак
  • Благодаря ви за оценките! Поласкан съм. Радвам се, че ви се е харесал.
  • Не търси обяснение.Мисля че вече си отговорил.Успех!😇
  • Много ми е познато като усещане и затова го прибирам в любими. Много силен и добър стих!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...