Mar 30, 2017, 11:29 PM

Добрите хора ги раняват лесно

1.4K 2 4

                         

                                            ДОБРИТЕ ХОРА ЛЕСНО ГИ РАНЯВАТ

                    

 

                                                Добрите хора лесно ги раняват,

                                                ех чупещи се клончета техните души,

                                                те как постъпват ден и нощ внимават,

                                                лъжи, обиди удряли техните уши.

 

                                                Добрите хора знаят че са длъжни

                                                да дават обич, мъка да изрязват,

                                                дори и смещеещи се те винаги са тъжни,

                                                душите им животът как наказва.

 

                                                Наказва ги с двуличие и подлост,

                                                наказва ги измама от познати,

                                                там сякаш други,  все с облаци е сводът,

                                                ей там където ходят, душите им се клатят.

 

                                                Добрите хора колко много страдат,

                                                че всички са добри са убедени,

                                                в гърба нож много тежък стои като награда,

                                                нож неубиващ от ръцете непочтени.

 

                                                Те биха искали да ги убие,

                                                като си мъртъв нищо не усещаш,

                                                в бара добротата пак чаша ще изпие,

                                                поредна чаша след тъй паметната среща.

 

                                                Как виното помага да забрави

                                                кой болка и тревога тъй подмина

                                                безмълвно, някой друго пък направи,

                                                по негова вина душа загина.

 

                                                Добрите хора лесно ги използват,

                                                те свикнали са със света от светлост,   

                                                те свикнали са със света то рози,

                                                откраднал някой всичко дето е в сърцето.

 

                                                Добрите хора фалшът не подмина,

                                                те много късно скрит мотив съзнават,

                                                душите им след боя са посинени,

                                                добрите хора лесно ги раняват.

 

                                                Добрите хора истината искат,

                                                добрите хора хранят все надежди,

                                                в знак на вярност те ръката стискат,

                                                попадат на интригите в мрежи.
 

                                                Подлец да си те пак ще ти помогнат,

                                                добрите хора подлости прощават,

                                                а как така да си го обясня не мога,

                                                че точно тях ругаят и раняват.   

 

29.03.2017 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор спасов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това, което пространно сте описал далеч не са добрите хора...Вие неумело сте загатнал за ЧИСТИТЕ - чистите духом .. Добрите хора са воля и разум.Джак
  • Благодаря ви за оценките! Поласкан съм. Радвам се, че ви се е харесал.
  • Не търси обяснение.Мисля че вече си отговорил.Успех!😇
  • Много ми е познато като усещане и затова го прибирам в любими. Много силен и добър стих!!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...