Добро утро
Добро утро, жадни народе, преял с кюфтета и бира,
кървиш ли, с ножове прободен, от кърлежи нямаш и мира,
сънуваш ли още, кажи ми, пробуден, все изнемогваш,
и вярваш ли още в лъжите, щом връзките все не разтрогваш?
Мълчиш, но оковите дрънкат, ръждата на прах се посипва,
викаш и стенеш, и мрънкаш, крилете пречупил, не литваш.
В какво си виновен пред НАТО, пред хората в Евросъюза,
нима верността ти към Тато изкупваш, закотвен до шлюза.
В съня си дълбок, непробуден, стоиш пред огромни декори,
на съд корумпиран, разблуден, дал на лъжата простори,
скрити в безсрамни капризи, тлъсти, дебели велможи
свалят последната риза, дори ти одират и кожата.
Добро утро, бедни народе, съня ти е тлъст, непробуден,
жив си заседнал във гроба, гробарите пият разблудно...
В ада на глухо безвремие, заедно с младата смяна,
с вяра в туй скотско племе, чакаме ред и промяна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
