22.11.2016 г., 23:05

Добро утро

505 1 3

Добро утро, си казвам самичък
и се спускам по новият ден.
Във надежди добре се обличам,
а с мечти съм аз пак окрилен.

 

Добро утро! Дървета ми махат
с голи клони. Луната мълчи.
Хладен вятър съня ми разгонва,
но умората още личи.

 

Добро утро, а още е тъмно.
Капят стрехи след снощния дъжд.
Фойерверк някой пробва да гръмне,
после пак тишина изведнъж.

 

Добро утро -сърцето пулсира.
Предизвиквам те идващ, нов ден.
Нека хубост от тебе извира
и залее всички и мен.

 

Добро утро! Животът е песен.
Птичи хор се пробужда, ечи.
Всеки път, е конкретно нелесен,
но вървим ли го, трябват очи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "но вървим ли го,трябват очи" красив завършек,поздрав
  • "Предизвиквам те идващ, нов ден." Когато има такова добронамерено предизвикателство и забелязваш с радост знаците, които денят ти дава, няма как да не е добро утрото и денят след него. Не е парадно! Хубаво е! Зареждащо! Поздрав!
  • Добро да е! Липсва му задълбоченост, на мен малко парадно ми звучи, но те харесвам като автор.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...