Добротата все отваря
с вяра своята врата.
Всеки с обич заговаря,
подарява топлота.
Добротата не погазва
дума дадена веднъж.
И сърцето не премазва,
както грозд - пороен дъжд.
Добротата не препуска
към богатство и пари.
Светлината не напуска
даже страшно да боли.
Добротата вечно пази
крехкия човешки свят.
С мъдрост и достойнство пали
факела блажен и свят.
© Наташа Басарова Всички права запазени