Добротата все отваря
с вяра своята врата.
Всеки с обич заговаря,
подарява топлота.
Добротата не погазва
дума дадена веднъж.
И сърцето не премазва,
както грозд - пороен дъжд.
Добротата не препуска
към богатство и пари.
Светлината не напуска
даже страшно да боли.
Добротата вечно пази
крехкия човешки свят.
С мъдрост и достойнство пали
факела блажен и свят.
© Наташа Басарова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
