Добротата все отваря
с вяра своята врата.
Всеки с обич заговаря,
подарява топлота.
Добротата не погазва
дума дадена веднъж.
И сърцето не премазва,
както грозд - пороен дъжд.
Добротата не препуска
към богатство и пари.
Светлината не напуска
даже страшно да боли.
Добротата вечно пази
крехкия човешки свят.
С мъдрост и достойнство пали
факела блажен и свят.
© Наташа Басарова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
