15.03.2018 г., 1:47

Доброто

2.4K 9 11

Доброто живее в сърцето. 

Има си топло легло.

Скучае и дреме доволно, 

при някои, цял живот! 

 

Не го виждат дребните душици. 

Не получава почест и парици,

но упорито продължава 

и злото бяга по чепици. 

 

Виждат го хората с чисти сърца. 

Проливат чиста сълза. 

Има смисъл да продължава

и не търси слава. 

 

Стига му само усмивка, 

топла дума и смях,

че всичко друго е прах! 

С добротата си човек се подписва –

"На тази земя бях! "

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

13 място

Коментари

Коментари

  • Доброто е красив цвят на душата.
    Доброто, както казваш, го виждат
    хората с чисти сърца ♡♡♡♡♡:
    "Не го виждат дребните душици. 
    Не получава почест и парици,
    но упорито продължава 
    и злото бяга по чепици."
  • Това е философията на живота. Правилно си я напипала.
    Поздрави за стиха !
  • Описала си доброто по възможно най-разбираемият начин, Васе! Наистина, не всеки може да го види, но то живее в сърцата на хората! Поздравявам те!
  • Харесах! Успех на конкурса!
  • С много доброта и топлина е написано стихотворението ти, Пепи. Пожелавам ти успех.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...