15.03.2018 г., 1:47

Доброто

2.4K 9 11

Доброто живее в сърцето. 

Има си топло легло.

Скучае и дреме доволно, 

при някои, цял живот! 

 

Не го виждат дребните душици. 

Не получава почест и парици,

но упорито продължава 

и злото бяга по чепици. 

 

Виждат го хората с чисти сърца. 

Проливат чиста сълза. 

Има смисъл да продължава

и не търси слава. 

 

Стига му само усмивка, 

топла дума и смях,

че всичко друго е прах! 

С добротата си човек се подписва –

"На тази земя бях! "

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

13 място

Коментари

Коментари

  • Доброто е красив цвят на душата.
    Доброто, както казваш, го виждат
    хората с чисти сърца ♡♡♡♡♡:
    "Не го виждат дребните душици. 
    Не получава почест и парици,
    но упорито продължава 
    и злото бяга по чепици."
  • Това е философията на живота. Правилно си я напипала.
    Поздрави за стиха !
  • Описала си доброто по възможно най-разбираемият начин, Васе! Наистина, не всеки може да го види, но то живее в сърцата на хората! Поздравявам те!
  • Харесах! Успех на конкурса!
  • С много доброта и топлина е написано стихотворението ти, Пепи. Пожелавам ти успех.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...