15.03.2018 г., 1:47

Доброто

2.4K 9 11

Доброто живее в сърцето. 

Има си топло легло.

Скучае и дреме доволно, 

при някои, цял живот! 

 

Не го виждат дребните душици. 

Не получава почест и парици,

но упорито продължава 

и злото бяга по чепици. 

 

Виждат го хората с чисти сърца. 

Проливат чиста сълза. 

Има смисъл да продължава

и не търси слава. 

 

Стига му само усмивка, 

топла дума и смях,

че всичко друго е прах! 

С добротата си човек се подписва –

"На тази земя бях! "

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

13 място

Коментари

Коментари

  • Доброто е красив цвят на душата.
    Доброто, както казваш, го виждат
    хората с чисти сърца ♡♡♡♡♡:
    "Не го виждат дребните душици. 
    Не получава почест и парици,
    но упорито продължава 
    и злото бяга по чепици."
  • Това е философията на живота. Правилно си я напипала.
    Поздрави за стиха !
  • Описала си доброто по възможно най-разбираемият начин, Васе! Наистина, не всеки може да го види, но то живее в сърцата на хората! Поздравявам те!
  • Харесах! Успех на конкурса!
  • С много доброта и топлина е написано стихотворението ти, Пепи. Пожелавам ти успех.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...