Доброто живее в сърцето.
Има си топло легло.
Скучае и дреме доволно,
при някои, цял живот!
Не го виждат дребните душици.
Не получава почест и парици,
но упорито продължава
и злото бяга по чепици.
Виждат го хората с чисти сърца.
Проливат чиста сълза.
Има смисъл да продължава
и не търси слава.
Стига му само усмивка,
топла дума и смях,
че всичко друго е прах!
С добротата си човек се подписва –
"На тази земя бях! "
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
