РандиМаслен
17 резултата
Здравей!
Хей, здравей, човече!
Хайде да се запознаем.
Да се почерпим с по едно геврече,
с думички да си играем. ...
  106 
Стана Мицо рано от кревата,
лицето си изми и се огледа .
Щастието сякаш почука на вратата
и веднага се изпъстри кожата му бледа.
Мицо отвори вратата набегом, ...
  157 
Мистична е тази вечер,
сливат се могъщи сили.
Днес във къща, утре в гледчер
обикалят ни светулки мили.
На тревата седнахме си кротко ...
  108 
В сърцето ми...Тя!
В сърцето ми..тя,
изваяна от пръст,
като юнска дъга,
изгряла след дъжд, ...
  183 
Иде есен и всичко пожълтява,
за студена зима приготвя се всеки.
И дядо на внучето разправя
как всяка зима се строят пътеки.
Разказва му: "Аз на твоите години ...
  123 
Сънена искрица
Уморен от днешния тежък ден,
легнал аз да спя,
извикал някой весел спомен,
започнах да мечтая. ...
  92 
Неразбран...
Неразбран си тръгнах сам
от коледната трапеза.
Ударен с тежък боздуган,
разсърден на човека. ...
  139 
Да бродиш из гори и планини,
да се луташ в тунел, чакайки сигнални светлини,
това голяма трудност е, приятелю,
изразходва всичко, което в душа ти е останало.
От Родина своя да се отречеш ...
  128 
Нашенско стихче
Изгрев светъл деня до бодрост свежда
и детски сън от легълцето тихичко събужда.
Врабчета звучно чуруликат, от клон на клон припкат,
девойки и юнаци на полето се викат. ...
  120 
Адски слънчев пек над житата златни блесна.
Слънчев удар страховит добруджанци силно стресна.
И пот прелива, и умора в стомасите селяшки се превива.
Буен огън страшно пари и с болка ги облива.
Ту глава от адски пек слънчасва, ...
  129 
Добруджа
О, златна земьо със златни полета,
с житници златни, със сини небета,
отгледала силни, безстрашни момчета,
бели девойки, тъчащи неуморно пъстри черджета. ...
  133 
Мери
Посвещавам това стихотворение на моята изключителна, незаменима сестра - Мерилин
Още на зазоряване луната се разтвори,
направи на слънцето място и си тръгна,
а слънчо веднага, щом проговори, ...
  171 
Да играя с топката навън
от пладне до зори,
да чувам врабчовия мелодичен звън,
не ще ме умори.
С бърза крачка до полето аз ще стигна, ...
  177 
Карантинен зов
Сърцата ни изпълнени със злоба,
душата ни - със пъстра самота,
вече плащаме си поредната глоба
за нашата проклета суета . ...
  139 
Плачейки, Марко седна на дивана
и отчаяно за главата си се хвана.
Косите си той на инат оскуба.
Каква е тази негова полуда?
Вънка птичките звънливо пееха, ...
  166 
Тиха самота
Тиха самота душата ми владее.
Тиха самота из градини сиви броди.
Като в ледена мъгла тъжна песен пее,
а в мисълта ми пламък бавничко проходи. ...
  197 
Чернишка челяд
Рано сутрин из полята пъстра
викове радостни пълнят простора.
Весело по улиците колела дрънчат,
юнашки песни гръмовно ехтят. ...
  180 
Предложения
: ??:??