Добър ден, хора!
Ако може човек сам да си пише съдбата,
за какво са им на ангелите крилата?
За какво е на небето безкрайното синьо,
и онази, на дланите, житейската линия?
Елементарно, първично, без грам прозаичност,
без мечти и надежди и нарочени цели,
черно и бяло, предизвестено, себично,
без очи за цветята и птиците полетели?
За какво да тръпне, плаче и се смее душата?
Сиротна, безкрила, ненужно самичка,
залиняла и пуста, изгубила броя на дните?
И поетите не поети - хроникьори бездушни
на живот без любовни вихрушки?
Добре, че не си пишем съдбата,
стига ни само, че сме тук и сега;
ти на мен се усмихнеш,
на друг подадеш му ръка,
трети с песен красива ни осмисля деня!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
