Добър вечер, моя мила!
Как си? Днес не те видях.
По очите ти познавам,
че си плакала за мен.
Пак ли! Не, недей –
тази вечер съм със теб
и усмивката ти свидна
искам по лицето ти да грей.
Ето, тъй ще те докосна нежно,
че от синьото небе
не звезди, а ангели небесни
ще те понесат към мен.
Ще полегнеш на гърдите ми
като гълъбица мила,
ще те гледам,
ще те галя по косите
и преди да си отида
искам само да ми кажеш:
„Добро утро, скъпи мой!”
Добър вечер, моя мила!
Как си? Днес не те видях.
Зная, че ме чакаш с обич.
Бързам. Вече съм почти при теб.
29.04.2009 г.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени