Дочети ме без слова
"И ти не можеш, не можеш
да ме изчетеш докрай."
г/м
Словата отстъпват с крачка назад
пред буйната светлина
на слънчевия дар.
Защо ли се губят в пазвите
на деня?
И мълчанието защо
е господар?
Словата неутешими са, знам!
И днес отново им простих,
защото съзирам светлина
във душата си...
Светлина, от недоизпипан
стих.
Дочети ме докрай!
Защото отдавна съм сдобрен.
Сдобрен съм – със себе си.
Не търся победи, нито и ответи...
Аз съм щастливо победен!
Дочети ме поне от днес!
Дочети докрай и надзърни там,
където е душата – моята идентичност –
от плахост свита.
Победен и от късните сезони
на възрастта.
От безвремие или не,
но каква огромна болка
блика.
Дочети ме, отново и отново
след излишните слова!
Нали играем себе си?
А бяхме си посяли
и мечта.
Дочети ме без слова!
В мълчание...
Дочети ме тихо и без слова!
Погледни ме – мислено...
Надзърни,
преди да се запътя
отново и отново
към забравените
по пясъка боси
следи.
Дочети ме, но без слова!
Дочети ме!
Дочети!
До...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
