Oct 26, 2018, 10:14 PM  

Дочети ме без слова 

  Poetry » Other
471 1 2

"И ти не можеш, не можеш
да ме изчетеш докрай."
г/м

Словата отстъпват с крачка назад
пред буйната светлина
на слънчевия дар.
Защо ли се губят в пазвите
на деня?
И мълчанието защо
е господар?

Словата неутешими са, знам!
И днес отново им простих,
защото съзирам светлина
във душата си...
Светлина, от недоизпипан
стих.

Дочети ме докрай!
Защото отдавна съм сдобрен.
Сдобрен съм – със себе си.
Не търся победи, нито и ответи...
Аз съм щастливо победен!

Дочети ме поне от днес!
Дочети докрай и надзърни там,
където е душата – моята идентичност –
от плахост свита.
Победен и от късните сезони
на възрастта.
От безвремие или не,
но каква огромна болка
блика.

Дочети ме, отново и отново
след излишните слова!
Нали играем себе си?
А бяхме си посяли
и мечта.

Дочети ме без слова!

В мълчание...

Дочети ме тихо и без слова!
Погледни ме – мислено...
Надзърни,
преди да се запътя
отново и отново
към забравените
по пясъка боси
следи.

Дочети ме, но без слова!
Дочети ме!
Дочети!
До...

 

 

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря Ви г-жо Йотова!...
  • Дочети ме докрай!
    Защото отдавна съм сдобрен.
    Сдобрен съм – със себе си.
Random works
: ??:??