17.09.2007 г., 21:49 ч.

Догонвам стъпките си в танца 

  Поезия
733 0 15

Догонвам стъпките си в танца,
завихрена вълна косите ми плете.
Звездите през стъклото ме любуват.
Луната се усмихва и става светло
в стаята със синьото перде...

Във ъгъла тъчеше паяк паяжина,
погледна ме и спря със бримка  на уста,
килимът се превърна в шарена  поляна,
а роклята ми черна със дантели
закърши в ритъм моята снага.

Нозете вятърни от жега ме понасят
във ритъма латино ме въртят
... моралито, моралито... и ми е хубаво,
че тази нощ душата ми не е сама.
Догонва стъпки луди в танца с песента.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??