Догонвам стъпките си в танца
Догонвам стъпките си в танца,
завихрена вълна косите ми плете.
Звездите през стъклото ме любуват.
Луната се усмихва и става светло
в стаята със синьото перде...
Във ъгъла тъчеше паяк паяжина,
погледна ме и спря със бримка на уста,
килимът се превърна в шарена поляна,
а роклята ми черна със дантели
закърши в ритъм моята снага.
Нозете вятърни от жега ме понасят
във ритъма латино ме въртят
... моралито, моралито... и ми е хубаво,
че тази нощ душата ми не е сама.
Догонва стъпки луди в танца с песента.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
