Дойде октомври вихър ненадеен
Дойде октомври вихър ненадеен,
съня изгони с песничка и стих.
Бохем си, знам, не може да си тих,
душа дъждовна, що през съ̀лзи пее.
Приседна на леглото ми. Боли те,
от хорска суета, от людски грак,
повярвай ми за миг, че зная как
над всичко да те вдигна. Виж звездите,
високо са. Заслушай се. Всемира
в поеми вгражда светлия си план,
запей ти с мен и над града приспан,
вдигни луната... Среброструнна лира...
И забравѝ рожденото си име,
на теб не ти е мястото сред тях,
но с песента, която ти изпях,
любов и стих.. и раят постижим е...
-----------------------------------------------------------------------------------------
Честит ни ден на музиката и поезията!
https://youtu.be/8iDLiyDTwc8?si=_NlgH6IRUu3bPXbK
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
