Oct 1, 2025, 8:40 AM  

Дойде октомври вихър ненадеен

  Poetry
204 1 6

Дойде октомври вихър ненадеен,
съня изгони с песничка и стих.
Бохем си, знам, не може да си тих,
душа дъждовна, що през съ̀лзи пее.

Приседна на леглото ми. Боли те,
от хорска суета, от людски грак,
повярвай ми за миг, че зная как
над всичко да те вдигна. Виж звездите,

високо са. Заслушай се. Всемира
в поеми вгражда светлия си план,
запей ти с мен и над града приспан,
вдигни луната... Среброструнна лира...

И забравѝ рожденото си име,
на теб не ти е мястото сред тях,
но с песента, която ти изпях,
любов и стих.. и раят постижим е...

 

-----------------------------------------------------------------------------------------

Честит ни ден на музиката и поезията!

 

https://youtu.be/8iDLiyDTwc8?si=_NlgH6IRUu3bPXbK

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...