Дойдох насън
Дойдох при теб насън,
пребродил тъмнината,
когато тихо вън
разголва се луната.
Дойдох неканен гост
в очите да се плисна,
в небесната им нежност
да сгуша се и стихна.
Дойдох във късен час
по устните - магия
с жадуваната сласт
целувки да отпия.
Целувах те насън,
а сякаш бе наяве,
усмивката ти - звън,
заля ме и опари,
ревниво вятър див,
замръщи се в стъклата
и мракът черно-сив
изгуби се в зората.
Дойдох насън и сам -
птица отдалече
при теб ще литна, знам,
пак утре, в сънна вечер...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Трифонов Всички права запазени
