Vedrin (Ясен Ведрин)
212 762
22.10.2019 г., 21:04 ч.

Доживотна присъда 

  Поезия » Гражданска
1310 3 7

Не се страхувам, ако брули есен
мечтите ми, увяхнали без време.
Един олтар, във Святото принесен,
Небето се надявам да приеме.

 

В живота иждивих вода и огън.
Най-сладки плодове дарявах свише.
И в клюмналата младост още мога
да зеленея, щом перото пише.

 

А стане ли душата ми самотна -
ще я накича с листи пожълтели,
че в своята присъда доживотна
тя следва път в небесните предели.

 

До онзи миг, когато невредима,
подобно лъч ще светне над мъглата,
където късна есен с ранна зима
слана и скреж завихрят из билата.

 

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??