12.04.2010 г., 10:45

докато берях коприва

1.2K 0 9

 

докато берях коприва

което се препоръчва

за оцеляване в екстремни ситуации

пръстите ми откъсваха връхчетата

а тя ме жилеше

зла е но нима ѝ е лесно 

червеи гризат корените

а връхчетата ѝ късат

а по-нататък в копривата  

една утринна вещица

клекнала

смъкнала  дънки под коленете

с бедра като франзели

синя блузка над кръста

червени прашки под нея

ту клекне ту се повдигне

погледите ни се срещнаха

и се усмихнах виновно

но не можах да се извърна

а се загледах в танца ѝ

а тя пък беше доволна

да ми обясни че импулсите

изправят гръбначния стълб

подобряват проводимостта му

а достигнали мозъка

предпазват го от склероза

при това е удоволствие

и за нея и за копривата

 

___

Стихотворението е пародия на поезия без главни букви и препинателни знаци и   представянето за поезия на полупрозата или почти прозата, както и ирония по отношение на безкритични вярвания. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...