12.04.2010 г., 10:45

докато берях коприва

1.2K 0 9

 

докато берях коприва

което се препоръчва

за оцеляване в екстремни ситуации

пръстите ми откъсваха връхчетата

а тя ме жилеше

зла е но нима ѝ е лесно 

червеи гризат корените

а връхчетата ѝ късат

а по-нататък в копривата  

една утринна вещица

клекнала

смъкнала  дънки под коленете

с бедра като франзели

синя блузка над кръста

червени прашки под нея

ту клекне ту се повдигне

погледите ни се срещнаха

и се усмихнах виновно

но не можах да се извърна

а се загледах в танца ѝ

а тя пък беше доволна

да ми обясни че импулсите

изправят гръбначния стълб

подобряват проводимостта му

а достигнали мозъка

предпазват го от склероза

при това е удоволствие

и за нея и за копривата

 

___

Стихотворението е пародия на поезия без главни букви и препинателни знаци и   представянето за поезия на полупрозата или почти прозата, както и ирония по отношение на безкритични вярвания. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...