Apr 12, 2010, 10:45 AM

докато берях коприва

  Poetry » Parody
1.2K 0 9

 

докато берях коприва

което се препоръчва

за оцеляване в екстремни ситуации

пръстите ми откъсваха връхчетата

а тя ме жилеше

зла е но нима ѝ е лесно 

червеи гризат корените

а връхчетата ѝ късат

а по-нататък в копривата  

една утринна вещица

клекнала

смъкнала  дънки под коленете

с бедра като франзели

синя блузка над кръста

червени прашки под нея

ту клекне ту се повдигне

погледите ни се срещнаха

и се усмихнах виновно

но не можах да се извърна

а се загледах в танца ѝ

а тя пък беше доволна

да ми обясни че импулсите

изправят гръбначния стълб

подобряват проводимостта му

а достигнали мозъка

предпазват го от склероза

при това е удоволствие

и за нея и за копривата

 

___

Стихотворението е пародия на поезия без главни букви и препинателни знаци и   представянето за поезия на полупрозата или почти прозата, както и ирония по отношение на безкритични вярвания. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...