Apr 12, 2010, 10:45 AM

докато берях коприва

  Poetry » Parody
1.2K 0 9

 

докато берях коприва

което се препоръчва

за оцеляване в екстремни ситуации

пръстите ми откъсваха връхчетата

а тя ме жилеше

зла е но нима ѝ е лесно 

червеи гризат корените

а връхчетата ѝ късат

а по-нататък в копривата  

една утринна вещица

клекнала

смъкнала  дънки под коленете

с бедра като франзели

синя блузка над кръста

червени прашки под нея

ту клекне ту се повдигне

погледите ни се срещнаха

и се усмихнах виновно

но не можах да се извърна

а се загледах в танца ѝ

а тя пък беше доволна

да ми обясни че импулсите

изправят гръбначния стълб

подобряват проводимостта му

а достигнали мозъка

предпазват го от склероза

при това е удоволствие

и за нея и за копривата

 

___

Стихотворението е пародия на поезия без главни букви и препинателни знаци и   представянето за поезия на полупрозата или почти прозата, както и ирония по отношение на безкритични вярвания. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...