Докато разцъфне бобът
Тази сутрин – минус шест!
Кръст, глава, коляно, шип –
зимата донесе вест и по бузките ни щипе.
Няма вече бира с лед,
слънцето отзад се скри,
зад баира гол и блед трака зъбчета за трима.
А комарът изтощен
с най-дебелия балтон
търси упорито мен... на котлона ще се стопли.
Не обичам пръжки с праз.
Най-обичам сладолед!
Стане ли обаче мраз, пръжките са „аюрведа“.
Докато над цъфнал трън
бръмбарът се залети,
с джапанки зашляпат вън, но и с шал да не настинат,
дотогава – боб на жар,
шарен бор и друсан боб,
боб нормален, млад и стар, гащите да са удобни...
... Днес е само за отскок.
Знаят го дори билкарите –
цярът е: голям гълток и билет за занзибарит-тте 😊
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
