plami_lazyr (Пламена Троева)
48 217
9.07.2024 г., 19:51 ч.

Докато не дишам 

  Поезия » Пейзажна
120 1 2

В онези паузи между всяко вдишване,

в най-тихото на всяка тишина,

дълбоко в дълбините на безкрайното,

откривам те, окъпана в луна,

така вълнуваща, единствена, лъчиста,

туптиш във ореол от къс небе,

красива обич, моя синя обич –

две шепи пясък, бряг, вълна – море!

Морето се обича много тихо,

на пръсти, безслувно и до край

шептя,

закотвена без бряг, в прегръдка – полет,

щастливо влюбена в морето и Бургас!

В онези паузи между всяко вдишване,

в най-тихото на моята душа,

поема дъх стихът и тръгва

на запад той, към моя вечен изток аз.

© Пламена Троева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Имаш и по-добри стихове. 👍
  • Лирика която пленява с непринуденост и носи обаянието на пейзажа с мотивите на брега,целунат от морските вълни край Бургас!
    В основата на тези искрени чувства любовта е съпоставена и е в симбиоза със синьото лунно небе.
    Много ми допада тази изящна картина, нарисувана със словесни спомени и прозрение!
    Поздравления, Пламена!
Предложения
: ??:??