Докато не дишам
В онези паузи между всяко вдишване,
в най-тихото на всяка тишина,
дълбоко в дълбините на безкрайното,
откривам те, окъпана в луна,
така вълнуваща, единствена, лъчиста,
туптиш във ореол от къс небе,
красива обич, моя синя обич –
две шепи пясък, бряг, вълна – море!
Морето се обича много тихо,
на пръсти, безслувно и до край
шептя,
закотвена без бряг, в прегръдка – полет,
щастливо влюбена в морето и Бургас!
В онези паузи между всяко вдишване,
в най-тихото на моята душа,
поема дъх стихът и тръгва
на запад той, към моя вечен изток аз.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламена Троева Все права защищены
