Докато не дишам

9 июл. 2024 г., 19:51

Поэзия » Пейзажная

162 1 2

В онези паузи между всяко вдишване,

в най-тихото на всяка тишина,

дълбоко в дълбините на безкрайното,

откривам те, окъпана в луна,

така вълнуваща, единствена, лъчиста,

туптиш във ореол от къс небе,

красива обич, моя синя обич –

две шепи пясък, бряг, вълна – море!

Морето се обича много тихо,

на пръсти, безслувно и до край

шептя,

закотвена без бряг, в прегръдка – полет,

щастливо влюбена в морето и Бургас!

В онези паузи между всяко вдишване,

в най-тихото на моята душа,

поема дъх стихът и тръгва

на запад той, към моя вечен изток аз.