Докато не пресъхне
Докато не пресъхне
Има ли вечер голяма луна,
грееща на небето като пита мед,
знай, че я гледам и съм сама,
знай, че си мисля за теб...
Появи ли се след дъжд пъстра дъга,
мрачното ти настроение да разведри,
знай, че ще бъда самата аз това,
ще идвам всеки път след като вали...
Видиш ли на пътя си цвете,
погали го с двете си ръце,
тогава ще усетиш със сърцето,
че за тебе бие моето сърце...
Видиш ли русалка в океана,
погледай я и се усмихни,
повярвай, че не е измама
и ще видиш в нея моите очи...
Видиш ли самотна лодка сред вълните,
знай, пътувам в този миг към теб,
когато от мен те целунат звездите,
знай, сънят ти пак ще бъде лек...
Сега потегляй силен и напред,
аз в багажа ти обещавам да се пъхна
и да бъда винаги до теб,
докато обичта ти към мен не пресъхне...
09.07.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
