Докато не се стъмни
Когато сутрините дяволски мразовеят
и приказни брястове затанцуват в небето,
когато слънцето да сияе само умее
и гълъби пъстреят нежно под него,
тогава...цял живот се разгъва в нерада
на живите - отдавна мъртвите са заспали,
как пътували сте и пътувате край междата,
за далечно възмездие подразбрали...
Когато с поглед обходите вече земята,
по тесни пътеки се вият стъпките ваши...
По-нататък, по-нататък - до блясъка на вълната
се вижда лъча...докато не се стъмни все още...
и приказни брястове затанцуват в небето,
когато слънцето да сияе само умее
и гълъби пъстреят нежно под него,
тогава...цял живот се разгъва в нерада
на живите - отдавна мъртвите са заспали,
как пътували сте и пътувате край междата,
за далечно възмездие подразбрали...
Когато с поглед обходите вече земята,
по тесни пътеки се вият стъпките ваши...
По-нататък, по-нататък - до блясъка на вълната
се вижда лъча...докато не се стъмни все още...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
