21.01.2024 г., 10:14 ч.

Докато щракнеш с пръсти 

  Поезия » Философска
158 3 12

ДОКАТО ЩРАКНЕШ С ПРЪСТИ

 

Къде ме отнесе покоят вечерен?

На изток ли беше, на запад? – Не знам.

В стрелките прекършени кой ще намери

утеха и даже за бъдното знак?

 

Сънувах жребчета, препускащи в юни –

из утрини сини и жадни треви,

цикади, изпрели пътеките лунни –

където душата самотна върви.

 

Да беше се сбъднал сънят ми наяве

за две-три минути, дори и за ден,

изтляла бих тихо в самотна дъбрава,

без никой да има и спомен за мен.

 

Ти, който след мен в листопада си стигнал,

и любиш, и мразиш, проклинайки триж,

помни, че животът са няколко мига,

добри или лоши – иди и ги виж.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??