Докато щракнеш с пръсти
ДОКАТО ЩРАКНЕШ С ПРЪСТИ
Къде ме отнесе покоят вечерен?
На изток ли беше, на запад? – Не знам.
В стрелките прекършени кой ще намери
утеха и даже за бъдното знак?
Сънувах жребчета, препускащи в юни –
из утрини сини и жадни треви,
цикади, изпрели пътеките лунни –
където душата самотна върви.
Да беше се сбъднал сънят ми наяве
за две-три минути, дори и за ден,
изтляла бих тихо в самотна дъбрава,
без никой да има и спомен за мен.
Ти, който след мен в листопада си стигнал,
и любиш, и мразиш, проклинайки триж,
помни, че животът са няколко мига,
добри или лоши – иди и ги виж.
© Валентина Йотова All rights reserved.
