Додето трае куковото лято
От срещи и раздели, и вини,
останаха по тротоара локви.
И щом неволно вятър прозвъни,
изнервено врабчетата подскокват.
И в чужди стъпки търсят теб и мен.
Смехът ми сред липите изнемогва.
А нашият сигнал наизустен,
от други тишината крехка погва.
Оглежда се смутено светофар,
запазил е в червено младостта ни.
За няколко секундички макар,
в душите ни да спре и да остане.
Покланя ни се старата бреза,
напук на белезите още помни.
Сълза от брезов сок ли пропълзя?
Или проплака облаче бездомно?
И този град – сираче, без мечти,
рисува ни със въглен – по тревата
А ние сме си същите...Почти.
Додето трае куковото лято.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
