Patrizzia (Надежда Ангелова)
2045 18080
26 июн. 2020 г., 18:06  

Додето трае куковото лято 

  Поэзия » Другая
1235 19 22

От срещи и раздели, и вини,
останаха по тротоара локви.
И щом неволно вятър прозвъни,
изнервено врабчетата подскокват.

 

И в чужди стъпки търсят теб и мен.
Смехът ми сред липите изнемогва.
А нашият сигнал наизустен,
от други тишината крехка  погва.

 

Оглежда се смутено  светофар,
запазил е в червено младостта ни.
За няколко секундички макар,
в душите ни да спре и да остане.

 

Покланя ни се старата бреза,
напук на белезите още помни.
Сълза от брезов сок ли пропълзя?
Или проплака облаче бездомно?

 

И този град – сираче, без мечти,
рисува ни със въглен – по тревата
А ние сме си същите...Почти.
Додето трае куковото лято.

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??