12.03.2008 г., 20:11

Докога?

1.4K 0 8

Ще се крия...
Ще бягам...
С ръка очите ще закрия...
С лудо, биещо сърце ще лягам...
Ала... докога?

 

 

 

От страх ще съм фалшива...
Лъжи в очите ще изричам...
Паметта спомените няма да изтрива...
Сълзи ще лея, задето те обичам...
Ала... докога?

 

 

 

Ще бъде мрак...
Отново във съня ти ще прииждам...
Душата вече ще е враг...
От слабост ще започна да обиждам...
Дяволът ще бъде драг...
В мене ще се въплъти ...
очите твои повече не ще да виждам...
Ала... докога?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДРУГА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...