12.03.2008 г., 20:11

Докога?

1.4K 0 8

Ще се крия...
Ще бягам...
С ръка очите ще закрия...
С лудо, биещо сърце ще лягам...
Ала... докога?

 

 

 

От страх ще съм фалшива...
Лъжи в очите ще изричам...
Паметта спомените няма да изтрива...
Сълзи ще лея, задето те обичам...
Ала... докога?

 

 

 

Ще бъде мрак...
Отново във съня ти ще прииждам...
Душата вече ще е враг...
От слабост ще започна да обиждам...
Дяволът ще бъде драг...
В мене ще се въплъти ...
очите твои повече не ще да виждам...
Ала... докога?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДРУГА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...