Mar 12, 2008, 8:11 PM

Докога?

  Poetry
1.4K 0 8

Ще се крия...
Ще бягам...
С ръка очите ще закрия...
С лудо, биещо сърце ще лягам...
Ала... докога?

 

 

 

От страх ще съм фалшива...
Лъжи в очите ще изричам...
Паметта спомените няма да изтрива...
Сълзи ще лея, задето те обичам...
Ала... докога?

 

 

 

Ще бъде мрак...
Отново във съня ти ще прииждам...
Душата вече ще е враг...
От слабост ще започна да обиждам...
Дяволът ще бъде драг...
В мене ще се въплъти ...
очите твои повече не ще да виждам...
Ала... докога?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДРУГА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...