Докога
И отново! Отново лъжа...
И, разбира се, отново невинна.
" Невинността" ти ме захвърля в калта.
А аз те обичам. И си ми толкова свидна!
Гасиш бавно слънцето в мойта душа.
Не се явяваш и в съня ми дори.
Гореше огънят. Гасне сега.
И е агония. И много боли.
Ти знаеш, че аз те обичам!
И отново с любов те дарявам!
Не се заклевам. Не се заричам.
Но как, безкрайно, аз да прощавам?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ник Желев Всички права запазени
