nikjelev (Ник Желев)
283 955
Jun 5, 2015, 3:52 PM

Докога 

  Poetry » Love
428 0 7

И отново! Отново лъжа...

И, разбира се, отново невинна.

" Невинността" ти ме захвърля в калта.

А аз те обичам. И си ми толкова свидна!

 

Гасиш бавно слънцето в мойта душа.

Не се явяваш и в съня ми дори.

Гореше огънят. Гасне сега.

И е агония. И много боли.

 

Ти знаеш, че аз те обичам!

И отново с любов те дарявам!

Не се заклевам. Не се заричам.

Но как, безкрайно, аз да прощавам?

© Ник Желев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Роси, Ники!
  • Направо си е за изпълнение на сцена... Браво!
  • силна и драматична творба, Ник!Харесах и я оценявам!
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • Аз съм наивник.
    Винаги прощам...
  • "Гасиш бавно слънцето в мойта душа.
    Не се явяваш и в съня ми дори.
    Гореше огънят. Гасне сега.
    И е агония. И много боли."

    Поздравления и от мен, Ник! Имаш голям потенциал да твориш! Продължавай напред, защото бих искал да видя още толкова добри творби!
  • Благодаря Дани, Мисана!
  • Браво, Ник! Чудесен и бих казал актуален поетичен текст.

    Поздрав и весели празници!
Random works
: ??:??