Докога ще ме целуваш „за последно”?
Докога ще ме целуваш „за последно”?
Докога ще ме целуваш „за последно”?
Защо наистина не си отидеш…
Да се завръщаш винаги е вредно!
Да отминаваш трябва да тренираш...
В противен случай знай, че си обречен
при мене да се връщаш за закуска,
за обед, за вечеря, за безречие
и - някога - сама да те напусна.
Ще можеш ли да чакаш като мен
и пак да даваш нещо от сърцето си,
а в следващия календарен ден
да тръпнат недокоснати ръцете ти?
Ще знаеш ли кога ще дойда пак?
Ще се залъгваш ли, че е била последната
целувка за прощален наш обяд…
Ще си мечтаеш ли да е поредната?
Ще можеш ли да продължиш напред,
ако те връщам в миналото ни… понякога?
И друг до мене чака своя ред,
и иска да е мой, да бъда негова...
Е, аз ще съм любимата ти спирка,
разбрах добре… и със това живея.
Но се запитай - ако ролите сменим си,
ще съумееш ли да преживееш:
да бързаш, за да не останеш втори,
да чакаш, докато те чака друга,
да молиш миналото да не се повтори,
да плачеш, че безочливо си лъган...
До кога ще ме целуваш... до последно?
Сигурен ли си, че знаеш края ми...
Не забравяй, би могъл да си поредният,
който в мене се е влюбвал самo… два пъти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Милорадова Всички права запазени
