Докоснах те

Докоснах те с безплътни устни

и нарисувах върху теб цветя,

нощта остави ни безмълвни

и сякаш всичко беше на шега.

Навярно аз халюцинирам,

ще ме напусне този сън красив.

Защо така е, не разбирам,

а ти оставаш тъжен, мълчалив.

Сърцето ми във мрака спира,

а иска много да те задържи

и верни думи не намира,

не може чувствата да съхрани.

Нощта чертае път безкраен

и виждам те на края на света,

и образът ти е нетраен,

очаквам дълъг ден без любовта.

            Мария Мустакерска