С първия лъч целунал морето,
в мигове утринни, свежест събрал,
като вълнà с нежност галеща кея
нощта и деня съм в едно съчетал.
Писък на птици ме води където
солта и слънцето превръщат се в кал.
Мирише на блато солено и тиня...
И блатните птици танцуват на бал...
От тях научих се да съм си аз.
Навици стари захвърлил без жал
събудх желание да се надсмея
над всичко което съм в болка копнял.
Вървя край морето усмихнат и пея!
Любовта е достоен подарък за Крал.
Изкуство безценно – щастлив да живея!
И друго богатство не бих си избрал.
Докоснат от обич безсилен немея...
Душата ми сякаш танцува на бал!
Целуна челото ми Пролетна фея...
Да! Друга съдба аз не бих си избрал.
© Ангел Милев Всички права запазени