Докоснат с целувка на Пролетна фея
С първия лъч целунал морето,
в мигове утринни, свежест събрал,
като вълнà с нежност галеща кея
нощта и деня съм в едно съчетал.
Писък на птици ме води където
солта и слънцето превръщат се в кал.
Мирише на блато солено и тиня...
И блатните птици танцуват на бал...
От тях научих се да съм си аз.
Навици стари захвърлил без жал
събудх желание да се надсмея
над всичко което съм в болка копнял.
Вървя край морето усмихнат и пея!
Любовта е достоен подарък за Крал.
Изкуство безценно – щастлив да живея!
И друго богатство не бих си избрал.
Докоснат от обич безсилен немея...
Душата ми сякаш танцува на бал!
Целуна челото ми Пролетна фея...
Да! Друга съдба аз не бих си избрал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени