13.03.2009 г., 12:15

Докоснати струни

1.2K 0 20

 

Нежно, нежно докосваш ми струните

и небесен звук от тях затрептя.

Не е вятърът, бурно бушуващ -

до сърцето ми стигат твоите слова

като птици, долетели от бъдното.

 

Виртуозно засвири цигулката

на далечната ми бяла душа.

Как прегърнал си страстно грифа й,

капят думи като перлени зрЪнца

и нанизват мелодия на любовта.

 

И разлистват пътека в сърцето ми

по зеления хребет на чувствата,

позабравени бели лястовичи слова

са накацали в очите ми с песен -

сладострастие и обич във стихове.

 

Постепенно забързват в динамика ритмите,

разтрептява се свода небесен

в необятни,

искрящи,

приливни терци

на цигулка,

на птича душа -

изумителен вик

на словата кресчендо,

в огнен стих

кацат властно

по алените платна

на сърцето.

 

Не отпускай грифа с уморена ръка,

разтревожен като сляп музикант.

Постепенно ще притихна в сърцето ти

с най-възторжен цигулков акорд.

 

 

 

МУЗИКА>>> 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...